CROSSBOW - Трансгранично управление на променливите възобновяеми енергийни източници и инсталации за съхранение на енергия, позволяващи транснационален пазар на едро

Обща информация

Проект „Трансгранично управление на променливите възобновяеми енергийни източници и инсталации за съхранение на енергия, позволяващи транснационален пазар на едро – CROSSBOW“ се финансира от многогодишната програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации – Хоризонт 2020. Той се изпълнява от консорциум от 24 организации с координатор испанската компания ETRA INVESTIGACION Y DESARROLLO SA и с участието на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД в качеството му на партньор на проекта. В консорциума са включени осем оператора на преносни мрежи - от България, Румъния, Македония, Сърбия, Гърция, Босна и Херцеговина, Хърватия и Черна гора. Общият бюджет на проекта е 21 млн. евро, като безвъзмездната помощ е в размер на до 17,2 млн. евро.

 

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ:

CROSSBOW е проект от съществено значение за операторите на преносни мрежи (ОПМ), който ще позволи споделеното използване на ресурси, за да насърчи трансграничното управление на променливи ВЕИ и инсталации за енергосъхранение, осъществявайки по-голям дял на чистата енергия и същевременно, намалявайки оперативните разходи на мрежата. Неговата реализация ще способства и за повишаване на икономическите ползи за ВЕИ и единиците за съхранение на енергия.

Постигането на тази стратегическа цел включва четирите аспекта адресирани в работната рамка LCE-04-2017, тъй като проектът ще демонстрира много различни технологии, предлагащи на ОПМ повишена гъвкавост и стабилност на мрежата чрез:

  • По-добро управление на трансграничната балансираща енергия в точките на междусистемните връзки;

  • Нови решения за съхранение на енергия – разпределени и централизирани, предлагащи допълнителни услуги, чрез работата на виртуално съхранение на електроенергия (Virtual Storage Plants - VSP);

  • По-добри информационни и комуникационни технологии – напр. подобрена проследимост на мрежата, даваща възможност за гъвкава генерация и механизми за управление на потреблението (Demand Response);

  • Дефинирането на транснационален пазар на едро, предлагащ справедливо и устойчиво възнаграждение за чистите енергии, чрез създаването на нови бизнес модели, подкрепящи участието на нови играчи, напр. агрегатори, и намаляването на разходите.

Резултатите от CROSSBOW ще бъдат оценени от 8 ОПМ в Югоизточна Европа, групирани в 9 пилотни клъстера, които ще валидират всеки от тях в поне три различни държави, демонстрирайки как CROSSBOW подхожда към регионалните предизвикателства, пред които са изправени тези ОПМ.

Пилотен клъстер 1
ПК1 регионален оперативен център

CROSSBOW предлага комплексен подход в управлението и експлоатацията на електропреносните мрежи в Югоизточна Европа. Съществено звено към постигането на този подход е създаването на регионален оперативен център (РОЦ), разширяващ функционалностите на регионалните координационни центрове (РКЦ), които се осигуряват от центрове като CORESO за Западна Европа, TSCNET за Централна Европа и SCC за балканските страни. CROSSBOW ще подкрепи вменените дейности на този център и категорично ще обърне внимание на развитието на балансиращи функции за бъдещи РОЦ - приложими за всеки РКЦ. РОЦ ще осигури възможност за междуоператорски обмен на данни и информация с цел повишаване на надеждността и ефективността на преносната система. Освен това РОЦ ще подобри работата на регионалния пазар, позволявайки да бъдат приложени множество бизнес модели, включително предлаганите от CROSSBOW.

 

ПИЛОТЕН КЛЪСТЕР 2
ПК2 ТРАНСГРАНИЧНО УПРАВЛЕНИЕ НА ВЕИ

България е постигнала своята индикативна цел по отношение на ВЕИ 8 години преди крайния срок (2020). Това интензивно разгръщане на ВЕИ (около 2500 MW възобновяема генерация при върхов товар 7700 MW и минимален товар от 2500 MW) създава множество експлоатационни проблеми, засягащи баланса между производство и потребление през пролетта. През изминалите 4 години се е налагало ЕСО да прилага като крайна мярка ограничаване на производството от ВЕИ през някои дни от пролетта. В тази връзка ЕСО ще участва в демонстрационните дейности по проекта CROSSBOW с актуален и съществен проблем, възпрепятстващ пълноценното използване на ВЕИ през последните години. CROSSBOW ще анализира ретроспективно производството от ВЕИ, ще интегрира данните в реално време и ще прогнозира възобновяемата генерация и потреблението, за да спомогне за използването на излишъка от възобновяема енергия от съседните страни. Предизвикателството е не толкова в пропускателната способност на междусистемните сечения, колкото в координацията с останалите страни от региона и наличието на регионален пазар в рамките на деня.

 

ПИЛОТЕН КЛЪСТЕР 3
ПК3 ТРАНСГРАНИЧНО СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ

България разполага с най-големите ВЕЦ в региона – ПАВЕЦ Чаира, генератори (4 x 217 MW) и помпи (4 x 198 MW) – които биха могли да бъдат използвани за съхранение на произвеждана в региона възобновяема енергия. В допълнение, съществуват още два малки ПАВЕЦ-и: Белмекен - генератори (5 x 75 MW) и помпи (2 x 52 MW); и Орфей - генератори (4 x 40 MW) и помпи (1 x 45 MW).

Като отправната точка за ЕСО ще послужат софтуерът и симулационните приложения, разработени по проекта “GridTech” (ref: http://www.gridtech.eu/), в рамките на който са изследвани различни технологии за съхранение и мрежови решения за интеграция на ВЕИ.

 

ПИЛОТЕН КЛЪСТЕР 4
ПК4 РАЗПРЕДЕЛЕНО СЪХР. ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА СИСТЕМАТА И УПР. КАЧЕСТВОТО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА

Група разпределени съоръжения за съхранение (в една и съща страна или не) могат да бъдат управлявани от оператори на преносни системи (ОПС) или оператори на разпределителни системи (ОРС), с оглед повишаване качеството на енергията (нивата на напрежение, посредством регулиране на реактивната енергия Q) и поддържане на баланса в мрежата, чрез стратегии за разпределено регулиране на активната енергия и съкращаване на експлоатационните разходи за цялата електроенергийна система (ЕСС). Целта на този пилотен клъстър (ПК) не е съхраняването на енергия, която да се търгува впоследствие, а използването на разпределеното съхранение за по-надеждна и икономична работа на мрежата.

Този ПК предполага съществуването на пазар за достъп до допълнителни услуги, на който да може да се търгува капацитет за съхранение на енергия с цел управление на нейното качество.

 

ПИЛОТЕН КЛЪСТЕР 5

ПК5 ВИРТУАЛНО СЪХРАНЕНИЕ на енергията

Когато в една и съща или в съседна страна не е на разположение голямо съоръжение за съхранение на излишък от възобновяема генерация, може да се предвиди координирано използване на група от по-малки съоръжения за съхранение. В този случай виртуалното съоръжение за съхранение трябва да посрещне не само посоченото предизвикателство, но и необходимостта от координиране на голям брой разпределени съоръжения за съхранение, както и от по-добро взаимодействие с ОРС.

 

ПИЛОТЕН КЛЪСТЕР 6

пк6 ТРАНСНАЦИОНАЛНО РЕГУЛИРАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО

ЕСО е сключил два договора за регулиране на потреблението с металургични предприятия (големи промишлени предприятия) в България: Стомана Индъстрийс с диапазон 0÷57 MW и Радомир Метал Индъстрийс с диапазон 1.5÷75 MW. Въз основа на тези договори се модулира потреблението в зависимост от разполагаемостта на ВЕИ с оглед максималното използване на екологично чиста енергия. ЕСО използва тези договори предимно през пролетта, но те могат да се използват и през зимата с цел намаляване на пиковите товари.

CROSSBOW ще доразвие вече съществуващите в България схеми за регулиране на потреблението, разширявайки възможностите на ЕСО да използва и други участници не само в България, но и в съседните страни. Аналогично ще бъде анализирано как тези договори биха могли да бъдат използвани от други ОПС в региона в контекста на транснационален пазар на допълнителни услуги.

 

ПИЛОТЕН КЛЪСТЕР 7

ПК7 ХИБРИДНИ ДИСПЕЧИРУЕМИ ВЕИ

CROSSBOW предлага решение с хибридни електроцентрали за възобновяема енергия, разполагащи с капацитет за съхранение, комбинирани с производството на енергия от биомаса за постигане на 100% възобновяема и устойчива енергия независимо от метеорологичните условия. Предложеното решение се базира на решаване на проблема на равнище генерация. Недиспечируеми ВЕИ могат да бъдат обединени в групи и компенсирани вътрешно в нови конфигурации от електроцентрали, използващи капацитет за съхранение и модерни технологии за управление, които да се разглеждат като диспечируеми централи, свързани към мрежата в точката на общо присъединяване (ТОП). Това решение ще отговори на изискванията на ОПС тези централи да се разглеждат като диспечируеми, осигуряващи гарантирана енергия и напълно гъвкави, което ще замести сегашната роля на работещите с изкопаеми горива резервиращи системи, същевременно увеличавайки възобновяемата генерация.

 

ПИЛОТЕН КЛЪСТЕР 8

ПК8 Кооперативна собственост на гъвкави активи

Този ПК ще демонстрира иновативен бизнес модел с основополагаща информационна и комуникационна технология за кооперативна собственост на гъвкави активи. Гъвкави активи, като системи за управление на потреблението и виртуални ел. централи, обичайно стават доставчици на балансиращи услуги в някои европейски пазари (напр. Австрия, Франция, Словения, Великобритания). Те обикновено са притежавани и експлоатирани само от търговци на електроенергия или независими агрегатори, чиито бизнес цели не е наложително да съвпадат с доставчиците на тази гъвкавост (например консуматори, просуматори, разпределени генератори, ВЕИ и съхранение на енергия). Нарастващата осъзнатост за ползите на системата от разпределените гъвкави активи (подкрепени наскоро и от пакет „чиста енергия“ на ЕК) изисква нови решения, които ще бъдат по-конвертируеми и позволяващи по-голяма свобода в бизнес отношенията, за да подпомагат различни интереси, цели, а също така и технически характеристики, с каквито различните доставчици на гъвкавост могат да разполагат (просуматори, съхранение, ВЕИ и т.н.). Това ще подкрепи внедряването на гъвкави активи.

 

ПИЛОТЕН КЛЪСТЕР 9

ПК9 Транснационален ПАЗАР НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ

Главната цел на този клъстър е да предложи стандартизирани балансиращи услуги, изчисляване, закупуване и сетълмент на балансиращи резерви и стандартни продукти. Наред с това ще бъдат разгледани принципи на трансгранично балансиране за споделено използване на балансиращи резерви, обмен на балансираща енергия и салдиране на небаланси. Оригинална нова мулти-възлова пазарна платформа ще бъде адаптирана и приложена. Тя ще даде възможност на пазарните играчи да взаимодействат при концепцията за децентрализирани активи чрез минимален набор от хармонизирани технически изиквания за пазарно участие. Пазарната платформа ще въведе нови иновативни концепции, базирани на блокчейн технология, микроуслуги и интерфейси за програмиране (APIs) с цел да демонстрира възможностите за договаряне и заплащане чрез систематична оценка на тяхната ефективност, прозрачност, мащабност, оперативна съвместимост, сигурност, надеждност и изобщо цялостното влияние върху пазара на едро и допълнителни услуги. Ползите и оценката от обединението на балансиращите пазари ще бъде направено с предложение за пътна карта за това обединение.

 

Очакванията на есо ЕАД от Crossbow

  • Ползи от различни решения за бъдеща интеграция на ВИ с цел изпълнение на новия пакет „Чиста енергия“ на ЕС

  • Селектирането на оптимална комбинация от решения, които ще увеличат общественото благополучие, включително съкращаването на експлоатационните разходи на ЕЕС и повишаването на сигурността и надеждността на електроснабдяването

  • Създаването на пътна карта и предстоящи стъпки, които ЕЕС на Балканския полуостров трябва да преодолеят, за да доразвият и подобрят работата на РКЦ

  • Дефинирането на нормативна рамка за регионална интеграция на пазарите

  • Ценни знания и опит за специалистите на ЕСО, за да могат да се справят с бъдещите предизвикателства в експлоатацията на ЕЕС

 

Първоначална среща на проекта

София, 9 ноември, 2017 г.

Консорциумът CROSSBOW официално започна дейността си с Общо събрание, организирано от Министерството на енергетиката и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова и изпълнителният директор на ЕСО приветстваха участниците и пожелаха успех на мащабния изследователски проект. 77 експерти от 24-те организации в продължение на два дни работиха в различни семинари и сесии, за да определят демонстрационните дейности насочени към използването на чисти енергии в Югоизточна Европа, които ще бъдат изпълнени в рамките на проекта през следващите четири години.

 

 

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА ОТ ЕСО ЕАД В ДРУГИ МЕЖДУНАРОДНИ СЪБИТИЯ / ПЛАТФОРМИ

ЕСО ЕАД взе участие на 14-та Конференция за енергийна ефективност и възобновяема енергия за Югоизточна Европа на 27 март 2018 г. в София с презентация на проекта CROSSBOW. Презентацията е достъпна тук.

Участието на ЕСО ЕАД беше отразено в прессъобщенията за събитието (тук).

 

На международната научна конференция European energy market-2019 (EEM-2019), ЕСО ЕАД бе представено, чрез презентации и научни доклади. В специалната сесия на конференцията, д-р инж. Стефан Сулаков представи участието на ЕСО ЕАД в проекта CROSSBOW (линк към презентацията).

Г-н Ангел Георгиев и г-н Николай Чавдаров представиха съответно научните доклади: „Modelling of hourly wind generation using Pan-European climatic data base and Weibull probability distribution“ и „Regional short-term system adequacy forecasting using analytical probabilistic approach“. Докладите ще бъдат публично достъпни (green open access) на сайта на проекта (CROSSBOW). Като единствен активен участник от операторите на преносни мрежи, представянето на ЕСО ЕАД бе високо оценено от останалите участници в научната конференция.

 

ПРЕДВАРИТЕЛНА ДЕМОНСТРАЦИЯ - HLU1 UC01 Вероятностен подход за регионална краткосрочна оценка на адекватността за региона на Югоизточна Европа

17-ти януари за седмица 4 (18.01-24.01) на 2020

Забележка: Входни данни за Румъния, Албания и Северна Македония не бяха предоставени навреме, затова са използвани входни данни от предишни седмици за споменатите страни.

  • Краткосрочна оценка на адекватността за отделните страни и региона – определяне на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на ЕСО ЕАД)

Резултати: тук

  • Основано на потока преразпределение на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на Координационния център на сигурността - Белград)

Резултати: тук

 

ПРЕДВАРИТЕЛНА ДЕМОНСТРАЦИЯ - HLU1 UC01 Вероятностен подход за регионална краткосрочна оценка на адекватността за региона на Югоизточна Европа

17-ти януари за седмица 4 (18.01-24.01) на 2020

Забележка: Входни данни за Албания и Северна Македония не бяха предоставени навреме, затова са използвани входни данни от предишни седмици за споменатите страни. Поради ръчно предаване на резултатите от изчисленията бе допусната човешка грешка, която компрометира резултатите за Румъния. Изчислението основано на потока за преразпределение на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност бяха извършени без да се взема в предвид Румъния. Предстоящото разработване на софтуер ще автоматизира процесите и ще предотврати подобни грешки за в бъдеще.

  • Краткосрочна оценка на адекватността за отделните страни и региона – определяне на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на ЕСО ЕАД)

Резултати: тук

  • Основано на потока преразпределение на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на Координационния център на сигурността - Белград)

Резултати: тук

 

ПРЕДВАРИТЕЛНА ДЕМОНСТРАЦИЯ - HLU1 UC01 Вероятностен подход за регионална краткосрочна оценка на адекватността за региона на Югоизточна Европа

7-ми февруари за седмица 7 (08.02-14.02) на 2020

Забележка: Входни данни за Албания не бяха предоставени навреме, затова са използвани входни данни от предишни седмици.

Краткосрочна оценка на адекватността за отделните страни и региона – определяне на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на ЕСО ЕАД)

Резултати: тук

  • Основано на потока преразпределение на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на Координационния център на сигурността - Белград)

Резултати: тук

 

ПРЕДВАРИТЕЛНА ДЕМОНСТРАЦИЯ - HLU1 UC01 Вероятностен подход за регионална краткосрочна оценка на адекватността за региона на Югоизточна Европа

14-ти февруари за седмица 8 (15.02-21.02) на 2020

Краткосрочна оценка на адекватността за отделните страни и региона – определяне на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на ЕСО ЕАД)

Резултати: тук

  • Основано на потока преразпределение на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на Координационния център на сигурността - Белград)

Резултати: тук

 

ПРЕДВАРИТЕЛНА ДЕМОНСТРАЦИЯ - HLU1 UC01 Вероятностен подход за регионална краткосрочна оценка на адекватността за региона на Югоизточна Европа

21-ви февруари за седмица 9 (22.02-28.02) на 2020

Краткосрочна оценка на адекватността за отделните страни и региона – определяне на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на ЕСО ЕАД)

Забележка: Входни данни за Северна Македония липсваха, затова бяха използвани данни от предходната седмица

Резултати: тук

  • Основано на потока преразпределение на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на Координационния център на сигурността - Белград)

Резултати: тук

 

ПРЕДВАРИТЕЛНА ДЕМОНСТРАЦИЯ - HLU1 UC01 Вероятностен подход за регионална краткосрочна оценка на адекватността за региона на Югоизточна Европа

28-ми февруари за седмица 10 (29.02-06.03) на 2020

Краткосрочна оценка на адекватността за отделните страни и региона – определяне на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на ЕСО ЕАД)

Забележка: Входни данни за Албания липсваха, затова бяха използвани данни от предходната седмица

Резултати: тук

  • Основано на потока преразпределение на необходимия внос и възможния износ за запазване на целевия стандарт на надеждност (задача на Координационния център на сигурността - Белград)

Резултати: тук

Повече информация за проекта може да намерите на следните платформи:

 


Този проект е получил финансиране от програмата на Европейския съюз за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020" съгласно споразумението за безвъзмездна помощ № 773430